бил е изтрещявал

Речник на българския език

1. бил е изтрещявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изтрещявал е производна форма на изтрещявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).