бил е изръшквал

Речник на българския език

1. бил е изръшквал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изръшквал е производна форма на изръшквам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).