бил е изръмжал

Речник на българския език

1. бил е изръмжал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изръмжал е производна форма на изръмжа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).