бил е изпъплял

Речник на българския език

1. бил е изпъплял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изпъплял е производна форма на изпъплям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).