бил е изпъдил

Речник на българския език

1. бил е изпъдил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изпъдил е производна форма на изпъдя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).