бил е изпръхтял

Речник на българския език

1. бил е изпръхтял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изпръхтял е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).