бил е изпочупвал

Речник на българския език

1. бил е изпочупвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изпочупвал е производна форма на изпочупвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).