бил е изпочукал

Речник на българския език

1. бил е изпочукал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изпочукал е производна форма на изпочукам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).