бил е изпоприпадал

Речник на българския език

1. бил е изпоприпадал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изпоприпадал е производна форма на изпоприпадам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).