бил е изпонадупчил

Речник на българския език

1. бил е изпонадупчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изпонадупчил е производна форма на изпонадупча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).