бил е изпонадупчвал

Речник на българския език

1. бил е изпонадупчвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изпонадупчвал е производна форма на изпонадупчвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).