бил е изпожилил

Речник на българския език

1. бил е изпожилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изпожилил е производна форма на изпожиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).