бил е изповръщал

Речник на българския език

1. бил е изповръщал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изповръщал е производна форма на изповръщам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).