бил е изпелтечвал

Речник на българския език

1. бил е изпелтечвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изпелтечвал е производна форма на изпелтечвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).