бил е изнемощявал

Речник на българския език

1. бил е изнемощявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изнемощявал е производна форма на изнемощявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).