бил е измъчвал

Речник на българския език

1. бил е измъчвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е измъчвал е производна форма на измъчвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).