бил е излъстявал

Речник на българския език

1. бил е излъстявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е излъстявал е производна форма на излъстявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).