бил е изкуцукал

Речник на българския език

1. бил е изкуцукал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изкуцукал е производна форма на изкуцукам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).