бил е изкуфявал

Речник на българския език

1. бил е изкуфявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изкуфявал е производна форма на изкуфявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).