бил е издяволявал

Речник на българския език

1. бил е издяволявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е издяволявал е производна форма на издяволявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).