бил е издънил

Речник на българския език

1. бил е издънил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е издънил е производна форма на издъня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).