бил е изгромолявал

Речник на българския език

1. бил е изгромолявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изгромолявал е производна форма на изгромолявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).