бил е изгромолил

Речник на българския език

1. бил е изгромолил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изгромолил е производна форма на изгромоля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).