бил е избуявал

Речник на българския език

1. бил е избуявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е избуявал е производна форма на избуявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).