бил е избучавал

Речник на българския език

1. бил е избучавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е избучавал е производна форма на избучавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).