бил е избръщолевил

Речник на българския език

1. бил е избръщолевил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е избръщолевил е производна форма на избръщолевя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).