бил е избръмчавал

Речник на българския език

1. бил е избръмчавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е избръмчавал е производна форма на избръмчавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).