бил е избрулял

Речник на българския език

1. бил е избрулял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е избрулял е производна форма на избрулям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).