бил е избоботил

Речник на българския език

1. бил е избоботил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е избоботил е производна форма на избоботя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).