бил е изблещил

Речник на българския език

1. бил е изблещил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изблещил е производна форма на изблещя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).