бил е избил

Речник на българския език

1. бил е избил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е избил е производна форма на избия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).