бил е избиколил

Речник на българския език

1. бил е избиколил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е избиколил е производна форма на избиколя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).