бил е избибипкал

Речник на българския език

1. бил е избибипкал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е избибипкал е производна форма на избибипкам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).