бил е зашеметявал

Речник на българския език

1. бил е зашеметявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е зашеметявал е производна форма на зашеметявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).