бил е заразгръщал

Речник на българския език

1. бил е заразгръщал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е заразгръщал е производна форма на заразгръщам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).