бил е запращявал

Речник на българския език

1. бил е запращявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е запращявал е производна форма на запращявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).