бил е залюлял

Речник на българския език

1. бил е залюлял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е залюлял е производна форма на залюлея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).