бил е завълнувал

Речник на българския език

1. бил е завълнувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е завълнувал е производна форма на завълнувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).