бил е забуботил

Речник на българския език

1. бил е забуботил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е забуботил е производна форма на забуботя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).