бил е добил

Речник на българския език

1. бил е добил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е добил е производна форма на добия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).