бил е дифуидирал

Речник на българския език

1. бил е дифуидирал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е дифуидирал е производна форма на дифуидирам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).