бил е диплил

Речник на българския език

1. бил е диплил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е диплил е производна форма на дипля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).