бил е димил

Речник на българския език

1. бил е димил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е димил е производна форма на димя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).