бил е двоил

Речник на българския език

1. бил е двоил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е двоил е производна форма на двоя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).