бил е гърлил

Речник на българския език

1. бил е гърлил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е гърлил е производна форма на гърля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).