бил е въплътявал

Речник на българския език

1. бил е въплътявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е въплътявал е производна форма на въплътявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).