бил е въплътил

Речник на българския език

1. бил е въплътил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е въплътил е производна форма на въплътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).