бил е въоръжил

Речник на българския език

1. бил е въоръжил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е въоръжил е производна форма на въоръжа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).