бил е въоръжавал

Речник на българския език

1. бил е въоръжавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е въоръжавал е производна форма на въоръжавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).