бил е възпламенявал

Речник на българския език

1. бил е възпламенявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е възпламенявал е производна форма на възпламенявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).